От пепелта на разрушенията

В последните седмици фокусът ми се прехвърли от книгите с рецепти към архитектурните и конструктивните проекти. Нещо, без което не може да се мине, когато заедно с Бояна и Катерина започваме такова начинание.

Но нека това не ви звучи като оплакване. Напротив. Интересното е, че процесът на създаване на нещо - било то ново ястие, програма за кулинарен курс, някой пост в новия ни блог, обработка на снимка, видео или ремонт на складово хале, ме вдъхновява. Чувствам се, колкото физически уморен, толкова и зареден с енергия и очакващ нови подвизи.

И както, надявам се, виждате в социалните мрежи, където редовно публикувам снимки, #project47 върви напред. Стъпка по стъпка отмятаме тон задачи, които стоят пред нас. Голямото къртене и разрушенията от изминалата седмица вече са в историята и сега е време от пепелта да се роди един феникс.

Е, може би фениксът ни не прилича много на феникс, но пък Наско го сътвори с много любов и искрено се забавлява с електрожена.

А междувременно, дългоочакваните две зали, офисът, фото студиото и какво ли още не, бавно започват да се оформят. Желанието ни всичко да стане с щракване на пръсти, разбира се, е неописуемо. "Но уви, не всичко се пие" ...извинявам се за лирическото отклонение... не винаги нещата се случват толкова бързо, колкото на нас ни се иска. В подобни проекти винаги изниквт непредвидени проблеми и сроковете обикновено биват подминавани скорострелно, подобно на крайпътни знаци. И ако до сега сме научили нещо, то е да не обещаваме без да сме сигурни, че можем да изпълним обещанията си.

Разбира се, курсовете ни няма да прекъсват и вече работим над щурите си планове, които нямаме търпение да пуснем в действие. Въпреки тежкия физически труд, прахта и липсата на почивка ще продължаваме да ви изненадваме с нови и разнообразни курсове и през топлите (и влажни) месеци.