Пикник с Foodies - survivor, the real deal

The plan

Разбира се, на теория всичко звучи изключително лесно. Ставаме рано в Събота сутрин, тръгваме от София и се отправяме към Самоков за прясна пъстърва. След бърз "риболов" отиваме до с. Мала Църква, от където правим кратък тричасов поход покрай реката. Палим огън и приготвяме прясно уловената пъстърва в смокинови лста - рецепта, която от почти година е пленила въображението на Бояна. Хапвайки вкусно правим и редовното си живо предаване с Събота от 15:00ч. с кодово име #unCooked. Събираме цирка и отиваме да спим в Боровец (не на палатки), за да можем все пак да се оптуснем за малко и да посетим Сламандър. Едно малко ресторантче, където можете да се насладите на вкусна домашно приготвена храна с качествени продукти.

The reality

В Петък, към 10:30 вечерта, след курса ни за SUSHI, идеята да приготвяме риба започва да ни изглежда все по невъзможна за изпълнение. Освен 15-килограмовата раница пълна с техниката, която ще помъкнем, за да заснемем цялото нещо, и раницата с провизии, ще трябва да носим и хладилна чанта с риба. От друга страна смокиновите листа също са кът. Тази година не сме ходили в Гърция, а смокинови дръвчета в кв. Лозенец не се намират лесно. ОК, планът се променя. Ще готвим вегетарианско - чушки, тиквички, патладжани, царевица и каквото още има налично в хладилника.

В Събота сутрин, след четири месеца без почивен ден ставането се оказва, че не е най-лесното нещо на света. Отлепяме се от леглото и бавно, бавно се разсънваме. Решението ни да не готвим риба в смокинови листа ни кара да се чувстваме малко по-спокойни. С умерена скорост се отправяме към с. Мала Църква и с лек ужас установяваме, че не сме проверили прогнозата за времето и шансът да вали е голям над (30%), а облаците, които видимо се задават на хоризонта не вещаят нищо добро.

Въпреки всичко, ние продължаваме смело и безразсъдно напред.Тоочно в наш стил. И разбира се в момента, в който слизаме от колата, за да започнем планирания преход започва да пърска дъжд. Необезпокоявани от този факт ние поемаме нагоре по пътеката и стискаме палци времето да се задържи без небето да се разцепи поне за още няколко часа.

След съкратен поход от около 2 часа, намерихме удобно място да запалим огън, близо до реката - както повелява оригиналния план. Разбира се въпреки понесената техника за заснемане, общо двамата с Бояна разполагаме с едно джобно ножче (швейцарско) и две запалки, взети назаем от нашия верен фотограф Алекс (без той да знае). Няма подпалки, няма въглища. И тук започва нашия пикник Survivor - the real deal.

50 shades of charred

И след като все пак успяхме да запалим огън с подръчните подпалки в гората, започнахме дас е чудим как точно ще сготвим, като нямаме никакъв подходящ съд. Нали си спомняте смокиновите листа ... В този момент пред очите ни изникна шефа с три мишлен звезди Франсис Милман, който пропагандира готвене на открит огън. Решението да хвърлим всичко директно в огъня не отне особено много време. Липсата на прибори или инструменти от типа на щипка за барбекю не забави Бояна и секунда. Една единствена поиздялкана с джонбното ножче пръчка ѝ беше напълно достатъчна, за да произведе един от най-вкусните обеди, които някога съм опитвал.

Не повече от 15-20 минути след като всичко беше безцеремонно хвърлено насред танцуващите пламъци, зеленчуковото ни угощение беше готово. Ароматът на истинско барбекю, както са го правили преди хиляди години определено ни плени. Всичко беше добре карамелизирано и подправките се оказаха напълно излишни. Единственото, с което допълнихме вкусните зеленчуци на жар беше вкусен домашен хляб препечен директно в жарта и истинско овче сирене (защото не си бяхме взели сол) ... а и няколко чери домата. В крайна сметка наистина се забавлявахме импровизирайки в движение и състезавайки се с времето. Дори дъждът не можа да ни спре да направим и редовното си включване във Facebook директно от мястото на готвенето.