Както повечето от вас добре знаят, ние амюзбушистите обичаме да приготвяме храната си по възможност от начало до край. Не изневеряваме на този принцип, дори когато става въпрос за нещо толкова просто, като доматения сос за любимата ни неаполитанска пица или невероятната лазаня, които приготвяме на курсовете ни за Хляб и Домашна Паста.
И понеже споменах пица и паста, ще си позволя да “засегна” Италия. В наши дни Неапол се слави с невероятните си домати Сан Марцано, в които италианците се кълнaт. Този плод—зеленчук (pomodoro — pomo d’oro или на бълграски "златна ябълка") има дори своя DOP (denominazione origine protetta). Твърди се, че доматите произведени в подножието на вулкана Везувий, благодарение на неговата сянка и уникалния състав на почвата, са с неповторими вкусови качества.
Не е тайна обаче, че Италия е едно от последните места на континента, където доматите биват приети като подходяща за консумация храна.
Доматът, както вероятно знаете, е родом от Новия свят — Америка. Пристига в Европа през 16-ти век и ако трябва да бъда откровен, съм чувал истории, че първоначално е бил смятан за отровен. Това може би не е твърде далеч от истината, тъй като pomo d'oro принадлежи към семейство Картофови (Solanaceae - покритосеменни растения), някои от които са наистина отровни.
Както може да се очаква, доматът първоначално придобива популярност в южните, по-бедни части на ботуша, където хората започват да го приготвят по различни начини, повлияни от по-напредничивите испанци. Така той полека става част от популярната Dieta Mediterranea (Средиземномрска Диета).
Първите сведения за доматени сосове в Италия се появяват в края на 18-ти век, като разбира се Южна Италия и в частност Неапол играят важна роля в историята. Едни от първите документирани рецпети с дометан сос са Pasta al pomodoro и Pizza Margherita.
Изхождайки от името на първото ястие, можете да се досетите как е изглеждала първоначалната рецепта.
И както се казва на чист италиански: “e qui” сосът ви е готов.
По отношение на пица Маргарита смятам, че е абсолютно безсмислено да ви образовам. Съставките са, разбира се, домашно приготвено тесто за пица, мoцарела, босилек, зехтин E.V. и разбира се сос от смлени домати (Сан Марцано). ДА! Сосът наистина е толкова прост. … и ДА! Наистина пица Маргарита е една от най-вкусните поне по мое мнение.
По една или друга причина обаче, ние се намираме в родната ни България и домати Сан Марцано се намират “сравнително трудно.” За сметка на това в силния сезон на доматите по тези географски ширини — някъде от Юни до края на Септември, местното производвство не отстъпва по никакъв начин на италианското.
През останалото време от годината, в което пресните подобия на домати идват от съседна Турция, Гърция и къде ли още не и имат вкус на картон, ние предпочитаме да използваме консервирани домати (по възможност домашно производство). Но дори и да не сте фенове на бурканизацията, можете да намерите консервирани домати без допълнителни добавки, които обиконвено са брани зрели, че дори и презрели. Разбира се, вкусът никога няма да бъде същият като на пресните домати, набрани днес сутринта в личната ни градина или на онези от сянката на Везувий.
Нашето решение е да дадем едно рамо на плода—зеленчук.
Всичко това слагате в блендера, пасирате за минимум 60 секунди и сосът ви е готов.
И понеже някой може да попита защо по дяволите слагам карамфил в доматения сос, пък на всичкото отгоре и соев сос, ще ви отговоря. Карамфилът и соевият сос са богати на естествени глутамати. Не, не тези, които наричаме китайска сол (MSG) … ЕСТЕСТВЕНИ! И понеже и доматите също са богати на естесвени глутамати, комбинацията става ексползивна и неустоимо вкусна. Междо другото, ако обичате да хапвате кетчуп, то вероятно ще усетите, че този доматен сос наподобява артомата на по-качествените марки кетчуп. Но за глутаматите и дали те имат почва у нас, ще говорим друг път и на друго място.
А сега, е време да включим фурната или котлона и да си приготвим вкусна Маргарита или пък една бърза Pasta al Pomodoro.
Buon appetito!
Коментари: